Това чувство за „ние“ е свързано с множество ползи, включително удовлетвореност от живота, сплотеност в групата, подкрепа и увереност при упражнения. Освен това, посещаемостта на група, полагането на усилия и по-големият обем упражнения са по-вероятни, когато хората се идентифицират силно с група за упражнения. Принадлежността към група за упражнения изглежда като чудесен начин за подкрепа на рутинните упражнения.
Но какво се случва, когато хората не могат да разчитат на подкрепата на своята група за упражнения?
В нашата кинезиологична лаборатория в Университета на Манитоба започнахме да отговаряме на този въпрос. Хората могат да загубят достъп до своята група за упражнения, когато се преместят, станат родители или започнат нова работа с натоварен график. През март 2020 г. много трениращи в група загубиха достъп до своите групи поради ограниченията за публични събирания, които съпътстваха пандемията от COVID-19.
Довереното, внимателно и независимо отразяване на климатичните събития се нуждае от подкрепата на читателите.
Идентифициране с група
За да разберем дали обвързването с група за упражнения затруднява упражненията, когато групата не е на разположение, попитахме членовете на групата как биха реагирали, ако групата им вече не е на разположение за тях. Хората, които силно се идентифицираха с групата си, бяха по-малко уверени в способността си да тренират сами и смятаха, че тази задача ще бъде трудна.
Хората могат да загубят достъп до своята група за упражнения, когато се преместят, станат родители или започнат нова работа с натоварен график. (Shutterstock)
Подобни резултати открихме в две проучвания, които все още не са рецензирани, в които изследвахме как трениращите реагираха, когато загубиха достъп до своите групи за упражнения поради ограниченията на COVID-19 за групови събирания. Отново, трениращите със силно чувство за „ние“ се чувстваха по-малко уверени да тренират сами. Тази липса на увереност може да е произтичала от предизвикателството членовете да се откажат от участието си в група и внезапната загуба на подкрепата и отчетността, които групата им предоставяше.
Освен това, силата на груповата идентичност на трениращите не е била свързана с това колко са тренирали сами, след като са загубили групите си. Чувството за връзка на трениращите с групата може да не се превърне в умения, които да им помогнат да тренират самостоятелно. Някои от интервюираните от нас трениращи съобщават, че са спрели напълно да тренират по време на пандемичните ограничения.
Тези открития са в съответствие с други изследвания, които показват, че когато трениращите станат зависими от други (в този случай, от ръководители на упражнения), те изпитват затруднения да тренират сами.
Какво би могло да даде на трениращите в група уменията и мотивацията да тренират самостоятелно? Вярваме, че идентичността на спортната роля може да е ключова. Когато хората тренират с група, те често формират идентичност не само като членове на групата, но и с ролята на някой, който тренира.
Упражнение за идентичност
Има неоспорими ползи от груповите упражнения, като например групова сплотеност и групова подкрепа. (Shutterstock)
Идентифицирането като спортуващ (идентичност на спортната роля) включва възприемане на упражненията като основна част от чувството за себе си и поведение, съответстващо на ролята на спортуващия. Това може да означава редовни упражнения или превръщането им в приоритет. Изследванията показват надеждна връзка между идентичността на спортната роля и поведението, свързано с упражненията.
Групово трениращите, които имат силна идентичност с ролята си на тренировъчна роля, може да са в най-добра позиция да продължат да тренират, дори когато загубят достъп до групата си, защото упражненията са в основата на тяхното чувство за себе си.
За да проверим тази идея, разгледахме как идентичността на трениращия е свързана с чувствата на трениращите в група относно самостоятелното трениране. Установихме, че както в хипотетични, така и в реални ситуации, където трениращите губят достъп до групата си, хората, които силно се идентифицират с ролята на трениращ, са по-уверени в способността си да тренират сами, намират тази задача за по-малко трудна и тренират повече.
Всъщност някои трениращи съобщават, че са видели загубата на групата си по време на пандемията просто като поредно предизвикателство, което трябва да преодолеят, и са се фокусирали върху възможности за упражнения, без да се притесняват за графиците или предпочитанията на другите членове на групата. Тези открития показват, че силното чувство за „аз“ може да предложи на членовете на групата за упражнения инструментите, необходими за самостоятелно упражнение.
Предимства на „ние“ и „аз“
Трениращите могат да определят какво означава за тях лично да бъдат трениращи, независимо от група. (Pixabay)
Има неоспорими ползи от груповите упражнения. Трениращите изключително самостоятелно не получават предимствата на груповата сплотеност и груповата подкрепа. Като експерти по придържане към упражненията, ние силно препоръчваме групови упражнения. Също така твърдим, че трениращите, които разчитат твърде много на своите групи, може да са по-малко устойчиви в самостоятелните си упражнения - особено ако внезапно загубят достъп до групата си.
Смятаме, че е разумно трениращите в група да насърчават идентичността си с ролята на трениращ, в допълнение към идентичността си с групата за упражнения. Как би могло да изглежда това? Трениращите могат ясно да дефинират какво означава за тях лично да бъдат трениращи, независими от групата, или да преследват някои цели с групата (например, тренировка за забавно бягане с членовете на групата) и други цели самостоятелно (например, бягане на състезание с най-бързото си темпо).
Като цяло, ако искате да подкрепите рутинните си упражнения и да останете гъвкави пред лицето на предизвикателствата, чувството за „ние“ е чудесно, но не забравяйте чувството си за „аз“.
Време на публикуване: 24 юни 2022 г.